logo
  • с. Искра
  • общ. Карнобат
  • България

В Югоизточния регион на България, на 60 км от Бургас, сгушено в Карнобатската котловина и пазено от Хисарските възвишения, се намира село Искра. Селото е част от община Карнобат, разположено е на леко хълмисто възвишение с гледка на север към южните склонове на Стара планина, а на юг се виждат склоновете на Карнобатска планина. В близост до село Искра от северната, източната и южната му страна криволичейки минава живописната река „Мочурица”. Близо до селото се намират и пет микроязовира по поречието на реката. В землището на село Искра също така се намира една от най-големите тракийски могили в област Бургас.

Климатът е преходно-континентален - зимата е мека, а летните горещини –поносими. Природните условия в региона предопределят развитието на растениевъдството /зърнено- житни и фуражни култури, трайните насаждения/праскови, череши, малини/, а отрасълът с най-големи традиции е лозарството. Карнобатският край е известен с производството на едни от най- хубавите вина и ракии в България.

Община Карнобат се намира в югоизточната част на България. Релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. Общината се обслужва директно от международен транспортен коридор № 8. На територията се кръстосват пътищата за Източна и Западна България, а така също преминава и главна ЖП линия с направление Шумен и Варна, което прави общината единствена ЖП връзка между южните и северните части на Източна България.

В землището на община Карнобат се намират 83 202 дка гори и 80 водоема, подходящи за излети. Горите са широколистни, има гори от благун, цер, космат дъб. Срещат се билки като шипка, глог, маточина, лайка, мента и равнец . Любителите на гъби могат да си съберат вкусни манатарки и пачи крак.

В региона има много добри условия за развитие на културен и екотуризъм: стратегическо местоположение на Карнобат, наличие на интересни музейни, археологически, исторически, архитектурни и природни обекти.

На 15-16 км западно от Карнобат се намира Стралджанското блато, разположено между Стралджа и селата Атолово, Лозенец, Венец и Деветинци. В началото на XX в. е най-голямото вътрешно езеро в България. Днес в Стралджанското блато намират благоприятни условия за живот различни водоплаващи птици - ням и поен лебед, голяма бяла чапла, белочела гъска и други. Голяма част от видовете са включени в Червената книга на България като редки или защитени от изчезване видове.

На 8 км. от село Искра е общинския център – гр.Карнобат. Градът е разположен на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София-Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Карнобат е една от най-големите железопътни гари в България. Като железопътен възел свързва Южна със Северна България.

Град Карнобат е с богато и героично минало. Само на 7 км и половина западно от града на хълм край р.Мочурица се намира средновековната крепост „Маркели”, която е една от най - значителните крепости в българо- византийските войни. Тук са се водили много сражения в средата на 8 и началото на 9 век. През 792 год. хан Кардам нанася тежко поражение на византийския император Константин VІ. До втората половина на VІІІ век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров. Археологическите разкопки, започнали през 1986 г., са разкрили средновековна базилика от VІ век, старобългарска църква от Х век, византийска църква от ХІ век. Археологическите разкопки по крепостта още продължават. Стъпил веднъж на карнобатска земя, човек няма как да не се опие от историята на този неповторим град. В града и околностите има какво да се види.

Карнобат има дълга история в музейното дело. Още в далечната 1921 г. Атанас Караиванов създава първата музейна археологическа сбирка в града. Сега историческият музей има 5 отдела - Археология, Етнография, Художествен, Природа и История, където са представени уникални археологически находки, традиционни облекла и накити, художествени произведения на карнобатски творци, а в отдел „Природа” могат да се видят някой от световно застрашените видове птици като ливаден дърдарец, белоока потапница, сив жерав и други.

В Карнобат се намира родната къща на писателя Минко Неволин - изцяло реставрирана възрожденска къща, строена през 60-те години на ХІХ в. В града се намира и родната къща на Димитър Полянов, която е единствената съхранена възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на 19 век. Музейната експозиция е открита на 23.11.1973 г. и притежава фонд, който съдържа вещи, документи, творби и писма на писателя Димитър Полянов, роден в Карнобат, както и вещи на семейството му, предмети на бита. В музея и в намиращата се наблизо и наскоро завършена друга подобна къща се подготвят експозиции за етнографския бит на района и за забележителни творци от града.

Църквата „Свети Йоан Богослов” е един от символите на града. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа. В старата част на града се издига Часовниковата кула, която е построена през 1874 г. като възрожденски градски символ на проспериращо търговско-занаятчийско средище.

Съвсем близо до часовниковата кула се намира Синанбейов хамам или турската баня. Тя е съградена в третата четвърт на 15 век и е една от малкото изцяло запазени сгради от този тип в Южна България. Джамията, известна още с името „Черната джамия”, впечатлява със своята архитектура. Построена е на мястото на по-ранен мюсюлмански храм през 1821 год.

На 1 км южно от града се намират еврейските гробища - еврейски некропол, с една от най-богатите в България пластични и писмени информации за еврейската колония. Еврейският некропол е едно от последните свидетелства, представящи възрожденския Карнобат като център на еврейската колония в Югоизточна България. Каменната пластика и епиграфските надписи по надгробията дават ценна информация за колонията Само на 20 км северно от града, в с.Костен се намира Костенската църква - със запазен възрожденски архитектурен стил и интересна митично-религиозна каменна пластика, а в близост до нея се издига бюст-паметникът на Софроний Врачански, който е работил в Карнобатска епархия още като поп Стойко Владиславов.